ПРИКАЗНО ПОТОЧЕ Беинса Дуно (Учителя Петър Дънов) Съставител Павел Желязков (Първо издание) Меки корици 162 страници Редактор Мария Трифонова Художник Теодора Стойчева Художник-редактор Диана Тодорова Компютърен дизайн Павел Желязков Формат 60/84/16 Печатни коли 20,5 Печат – издателство „Стандартизация“ Издателска къща „АЛФА-ДАР“, 2000 „ОРЕХИТЕ ОТ РАЙСКАТА ГРАДИНА Когато Бог създал света, двама ангели посетили рая и ада и като добри математици направили своите изчисления върху творението на Господа. Единият от тях намерил, че Бог направил само една грешка, а другият казал, че не намира нито една грешка у Бога. Обаче и двамата не се изказали гласно върху творението на Господа. Като разбрал мислите им, Бог ги изпратил на земята със специална мисия – да работят, докато научат добре уроците си. Всяка година Бог им изпращал по 360 ореха – предвиденият за тях бюджет от райската градина. Докато били на небето, ангелите мислили добре, но като дошли на земята, оплели се, поради което объркали и мисълта си. Оня, който мислел, че Бог направил грешка при създаването на света, като срещнал жената, веднага се увлякъл по нея и казал: „И Бог направил грешка, и аз мога да греша. Ще се оженя и макар да вляза в кривия път, все ще се изправя някога.“ Понеже храната му идела направо от рая, той заедно с жена си изяждал орехите, пиели, разговаряли си и философствували. Вторият ангел, като виждал, че светът е добре и безпогрешно създаден, колкото орехи получавал, вместо да ги яде, посаждал ги с цел да ги превърне и земята в райска градина. И двата ангела живели по 120 години на земята. Жененият ангел имал двама синове и две дъщери. Като заминал на другия свят, той спокойно въздъхнал и казал: „Оставих поколение на земята. Има кой да яде орехита от райската градина. Обаче животът на младите не вървял добре. Те започнали да се карат и да се бият кой от тях да вземе повече орехи. Щом пристигали орехите, борбата между тях започвала. Ангелът, който посаждал орехите, превърнал една голяма местност в райска градина. Като се видели на другия свят, и двамата започнали да разглеждат делата си, да видят кой от тях е постъпил по-добре. Първият ангел, който казал, че Господ направил грешка, разбрал, че мисли криво и не решил задачата си на земята правилно. Наследниците му били в постоянна борба за орехите. Всеки от тях искал да яде повече. Те си казвали: „Ние сме благородници, от високо произхождение. Не трябва да работим. Нашата прехрана е осигурена. Ние ще ядем, ще пием и ще се удоволствуваме.“ Казвам: От тия два ангела на далечното минало са произлезли двете поколения в света: едното поколение е работно, обича да твори и създава, а другото мисли само за ядене и пиене, нищо не работи, нищо не твори.“