Беинса Дуно

Учителя

ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕШ

Беседи, изнесени на

„Опълченска“ 66

в периода

1912 – 1914 г.

Към читателя

В самия край на далечната 1904 г., според някои спо-
мени на братя и сестри през зимния декември, на тихата

софийска уличка „Опълченска“ домът на Евангелина (Гина)
и Петко Гумнерови приютява г-н Петър Дънов – по онова

време към четиридесетгодишен, вече известен в общество-
то като учен, достоен и благочестив човек. Първоначално

семейството предоставя на г-н Дънов трапезарията в суте-
рена, но когато се освобождава стая на горния етаж, в юго-
западната част на къщата, тя е заета от скромния проповед-
ник. Не минава много време и на Гумнерови става ясно,

че са дали подслон на необикновен човек. Оказва се, че за
всеки, който пристъпи прага на дома, г-н Дънов има блага

дума, съвет или важни насоки при проблеми от най-различ-
но естество. Борис Николов разказва: „При Учителя винаги

имаше върволица от хора. Понякога излизаше на двора и
там водеше разговори с посетителите. При своите срещи

Учителя разрешаваше съдби, развързваше родови и карми-
чески възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към

живот хора, които бяха отписани от живот от тогавашни-
те лекари“. По това време Петко Гумнеров е протоколчик

в съда и използвайки своите професионални умения, той
започва да записва чутото.
В ранния етап от пребиваването на Учителя в скромната
му стая се събират по няколко човека и беседите се оформят
около въпросите на присъстващите. Скоро обаче стаята се

оказва тясна, въпреки че от нея преди всяко събрание се из-
насят всички мебели. Тогава Учителя застава на прозореца

и говори както на присъстващите вътре, така и на събраните

на двора, които слушат в продължение на часове независи-
мо от времето и сезона. Налага се дворът да се благоустрои,

за да побира всички желаещи – застила се с плочи, прави се
мраморна чешма, около каменната маса се слагат столове,
нареждат се пейки. Въпреки това мястото често не стига,

особено когато в града и провинцията се разнася, че Учите-
ля изнася беседи всяка неделя в 10 ч., а след 1922 г. започ-
ват да се изнасят и лекции от Общия и Младежкия окултни

класове. Именно на „Опълченска“ 66 през 1914 г. са дадени
първите неделни беседи: „Ето човека“, „Житното зърно“,
„Явлението на Духа“ и др.

Елена Андреева си спомня: „Знаете ли какво е да вле-
зе в един дом Учителя? Всичко става напълно променено

– непрекъснато гости. Защото при него идваха от сутрин до
вечер хора. Дойде някой болен, каже си мъката и Учителя

даде съвет, той оздравее. Дойде друг някой, има някой тру-
ден въпрос и той пак така в разговора даде съвет и се оп-
рави работата. После начинът, по който говореше Учителя,

абсолютно го отличаваше от нас. Защото Учителя аз поне
не го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно,
принципно. И каквото да му кажеш, той така ще го обърне
– пак ще го разкаже като принцип“.

Учителя пребивава в този дом до 1926 г., когато се пре-
мества на Изгрева. За радост от изнесените на „Опълчен-
ска“ беседи до нас са достигнали около 70. Настоящото из-
дание предлага 18 малки сказки от периода 1912 – 1914 г.

Те са успели да прескочат изпитанията на войни, бедствия и

забрани и съхранили максимално автентичния си вид и ме-
лодиката на българския език от онова време, днес отправят

своите послания към човешките души, готови да срещнат
своя Учител.

Съдържание
Към читателя ……………………………………….. 5
За да възкръснеш …………………………………. 9
Съединителната линия ………………………. 10
И гласът му се чува ……………………………. 12
Да бъдем готови ………………………………… 14
Силната отрова ………………………………….. 16
Вечно млади ……………………………………… 18
Подквасата ………………………………………… 20
Деца по сърце ……………………………………. 21
Ще дойде като светлина …………………….. 22
Въжето на дявола ………………………………. 27
Преходната граница …………………………… 28
Обсадно положение …………………………… 31
Елохим ……………………………………………… 34
Името Господне …………………………………. 36
Всекиму според вечната правда …………. 39
Назидавайте себе си …………………………… 42
Поздрав за новата 1914 г. към всички …. 49
Беседа за празника на пролетта…………… 55
Списък с беседи държани на
ул. „Опълченска“ 66 …………………………… 62