Новото издание на „Високият идеал“ ООК 3 година излезе от печат!

Уважаеми читатели и скъпи приятели,

Новото трето издание на издателство „Бяло Братство“ – „Високият идеал“, ООК трета година излезе от печат! В книгата са събрани 38 лекции, държани от Учителя пред Общия окултен клас в периода от 11 септември 1923 г. до 10 септември 1924 г. и издавани единично през 1924 г., 1925 г. и 1926 г.

Очакваме вашите поръчки!

   „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени са в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.

   Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“

   Що е смъртта в света? Смъртта – това е нещастието на забравените деца, на децата без идеал. Възкресението – това са децата на високия идеал, които излизат от дъното на тия изби на материалния свят. Сега, за да изпъкнеш или да изпъплиш от такава изба, се изисква воля, изисква се безпримерна вяра, която с нищо не може да се сравни.

   Има известни хора в света, които казват: „Аз нося, каквото и да е, ям, каквото и да е, всичко ям.“ Не е тъй. Човек, който казва, че всичко яде, е човек с нисък идеал. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трябва да яде най-избрани храни от Природата, които действат най-хубаво. Нищо повече! Когото и да е от вас, Природата ще го познае. Как го познава? Тя всеки ден прави своите изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор – този, който вие сте направили.

   Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна. Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш?“ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!“ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“

    Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света? Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.

   Сега ще пристъпим към сравнението. Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си там при първия лъч, който се покаже. Той е най-важният. Той е царският син. Не си ли там за него, другите не струват. Не видиш ли него, ти си изгубил изгрева на Слънцето. Него хвани, другите не ти трябват. Ти вземи него и се върни у дома. Сега някои казват: „Ходи ли на изгрева?“ – „Ходих. Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не си видял първия лъч. Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво. От теб човек няма да стане!

   Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече.

   Ако се качиш на някой планински връх, пак е същият закон. Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в душата ти най-дълбоките впечатления. И като слезеш, този връх трябва да го носиш в сърцето си като един жив връх. Ако четеш книги, същият закон е. Прочети книгата на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-видния проповедник!

   Ако отиваш да видиш някои картини, иди разгледай тези на най-видния художник, не на посредствения – на най-видния! А пък тия, обикновените картини, ще ги видиш, когато наблюдаваш хората: кой кога яде… Тях като наблюдаваш, ще видиш обикновените картини. Но като правиш избор, ще идеш да видиш само една картина. Първата картина в света – тя е достатъчна.

   Когато избираш приятел – съществува същият закон. Избери най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце. Мъж избира ли жена – същият закон е; жена избира ли мъж, пак е същото. Не отстъпвайте от това правило! Отстъпването от това правило ражда хилядите страдания в този свят.

   Сега аз говоря идейно върху нещата, върху принципите, които трябва да прилагате ежедневно. Някой път вие ще кажете, че вашият идеал е крив. Хубаво! Сега е крив, но следния момент какъв идеал ще изберете? Да допуснем, днес вие сте пропуснали деня – не сте посрещнали първия лъч. Но утре пак трябва да го посрещнете. Ако го посрещнете по същия начин, вие пак сте изгубили деня; но ако днешния ден вие сте били примерен, посрещнали сте първия лъч, и утре ще посрещнете първия лъч. Така целият ви живот ще се измени.

   Когато дойдем до това да поправим живота си, пак важи същият закон. Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка, не се занимавай с дребните. Хвани оная, най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, десет години – и най-после тая погрешка да знае, че има човек пред себе си, и да каже: „Аз капитулирам. Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш.“ Има някои ученици, като клекнат два-три пъти, като ги повалят два-три пъти на земята, казват: „От нас хора няма да стане“, напуснат полесражението. Това са хора без идеал. Ами че защо сте повикани вие на Земята? За угощение ли? – Не. Вас са ви повикали да опитат какъв е характерът ви, умът ви. И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате. Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас. Ако ви поканят на угощение и ви турят на втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал? Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво да правим?“ Ще носите паницата със себе си. Ще кажете: „Моля, у вас ще има ли една чиста паница?“ – ”Няма.“ – „Аз си нося моята паница.“ Ще я дадеш да ти сипят в нея. Тъй ще ядеш. После ще питаш: „С вашата лъжица друг ял ли е?“ Ще си извадите лъжицата, ще си извадите вилицата, вашия нож… Разбирате ли? – Това е правило за окултните ученици. Ама вие ще кажете сега: „Като ни поканят на гости, как ще го приложим това?“ Ето аз как бих угостил моите гости. Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия. Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки. Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани. После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя. Разбирате ли? По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко, медено“. И мърдане няма да има, нито търкане на вилици… Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек. Той е много внимателен към хляба, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен. Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане.

   Някой казва: „Аз мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите Истината. Аз бих желал един от вас да ми каже, че той може да люби когото и да е. Не само тъй да кажеш. Ние трябва да поставим Любовта на един вътрешен опит. Като кажеш думата любов в нейния пълен смисъл, тя има свое съдържание. Какво е съдържанието на Любовта? В света ние можем да любим само Бога – нищо повече. Това е великата Истина! Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става. Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога. Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души? Щяха ли да бъдат така хилави? – Не. Добре! Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки. Питам: ти имаш една жена – и тя е член на човечеството, а ти с нея не можеш да живееш. Защо? Имате син – не се разбирате. Трябва да се обичате. Имате дъщеря, трябва да се спогаждате. Отде познаваш дъщеря си? Значи лъжливо е твърдението. Тъй съдя аз. Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирам заради теб.“ Да, да, вие сте в любовта, която уморява хората. Това не е Любов – това е смърт, това е смрад. Това е любовта на черната светлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човешката душа. И не мислете, че този, Великият, вътре в света… В Бога има едно велико качество. Бог обича в нас най-доброто, Бог люби в нас най-доброто. Вие ще намерите този стих в Писанието: „Възлюбил е Истината вътре в човека.“ Най-възвишеното, най-чистото вътре в нас – това Бог обича.“

  УЧИТЕЛЯ